дълго мислих дали отново да започна този блог .и понеже нямам слабост към главните букви се оказа ,че не ми е толкова трудно да продължа там където съм спряла и да говоря неща които никога не съм казала.главните букви поставени като маркери във всички краища на всекидневието ми,дето непрекъснато трябва да помня и да виждам тяхното значение извън контекста му.няколко основни правила които правят движението напред възможно.и ако искам движение то трябва непременно да направя връщане..там където преди няколко месеца оставих себе си и дори и не помислих да си тръгвам.колкото и далече да стигне човек винаги идва един момент в който се обръща назад и си спомня хората които среща по пътя и доволен или не от тази среща ,благодари,усмихва се и продължава напред.много са хората на които искам да благодаря.
но не за това се връщам в този блог.а за да кажа и другото си аз.онова между думите,които отправям в света и може би носят някому утеха.цялото ми аз чака да бъде прегърнато от мен самата като изоставеното плюшено мече на стария диван,недокоснато почти цял един век.е...ела мое аз!крачката назад е само за да вдигна мечето от дивана,да го гушна и да продължим смело напред.
знаеш ли ..колкото и да те няма,един ден ще се върнеш...
и тогава аз пак ще бъда тук
и дори няма да съм същата...
а ти ще се познаеш в очите ми.
Няма коментари:
Публикуване на коментар