- Колко дълго могат да не спят котките? - Откъде да знам бе, не ми задавай такива въпроси, знам само, че не си падам по тях. - Аха. - Сърдиш ли се сега? - Май нещо ти е досадно. Дъждът вали трети ден безспирно, сменям завесите на прозорците всеки ден - жълто, розово, зелено - да докарам малко цвят. - Косата ти свети някак си странно. - Мислиш ли? В завоя на улицата блещука лампа - къщите може би спят, а може би не. - Къде се отнесе, ей? - Тук съм. - Не ми ги казвай на мене тия, виждам те. Бяло, бяло, бяло по хоризонта, дори не е сняг, дори не е някакъв остатък спомен, само рисунък на ръце... Докосвам мъглата... - Добре де, какво за котките? - Нищо, топли са, малки острови топло. - Имат сърце, няма как да не са. - Това казвам и аз. Вали, не спира, пердетата заприличват на паяжина сива, с отпечатъци очи, една червена блуза виси на вратата. - Не знам дали обаче не спят. - Вярвам ти. - Или поне колко дълго не спят. - А дали се усмихват някакси? - Сигурно, някакви котешки техни си усмивки. Цветове, събирам палитрата на следобеда в шепа разхвърляни възглавници с напечатани йероглифи в черно, кой знае какво означават... - Все си мисля, че имам девет живота. - Знаех си.

губя се в превода луната нямяла курс днес вървяла си така из небето без посока е така така съм всяка чужда дума започваща с ю uberall съм и още две забравени изречения петте големи кръга мълчанието когато ставам себе си повече от пясък и рози губя се в превода Скралет съм в останалата част от живота губя се се в превода uber луна без траектория съм

съм онази вселена която се ражда на върха на пръстите ти поели пътешествието отвъд знаци по повърхността на водата единственото обяснение на света зад очите ми е че те има

и ако не ми стига въздуха със сигурност ще срежа небето на равни парчета които непременно ще се опитам да преглътна някак си с чаша Джак или притоплен чай с неизвестен вкус не че не ми достигат местата в които да се връщам до безкрай и да се наслагвам в дълги безобразно дълги изречения ... а всъщност е просто толкова просто milch,pulver...fertig ... може би мълча повече отколкото тишината може да понесе

walk

повърви в небето
три крачки
или
толкова
колкото
ти се
иска
като
се събудиш
сред звездите
може би
ще
срещнеш
своята
някъде там
три крачки
или
толкова
колкото
ти се
дава
да вървиш
звездата
съм
подпряла
съня
ти
без значение
кой си
върви

*

е така
ще те изгубя от живота си

така так
така так

като годежен пръстен
забравен
на пукната порцеланова мивка
в крайпътен мотел

после ще намразя въображението си

такатак
такатак

ей така
ще напредвам
с розови сандали
залюляла сън и малко
по краищата на раменете си

тикитак
тикитак

изречение дописано от дланта на Бог

а
н
е
и
с
к
а
м

и после нищо няма значение
нито думите
нито премълчаното
нито нещото никоганеказано
нищо
нищо
...
само някакъв тромпет преди полунощ
изтръгва душата ми