9 януари 2012 г.

и ако не ми стига въздуха със сигурност ще срежа небето на равни парчета които непременно ще се опитам да преглътна някак си с чаша Джак или притоплен чай с неизвестен вкус не че не ми достигат местата в които да се връщам до безкрай и да се наслагвам в дълги безобразно дълги изречения ... а всъщност е просто толкова просто milch,pulver...fertig ... може би мълча повече отколкото тишината може да понесе

1 коментар:

Надя Стефано каза...

веднъж ми каза, че тишината винаги има име, винаги...

мълчанието е най-добрия събеседник на тишината, а аз обичам безобразно дългите ти изречения ;)

:)