Луис Ривера

Танцът на самотата


Здравей,нощ.Днес ние с теб сме самотни.Но никой не може да ни отнеме правота да излеем един пред друг самотата си.
Тя е неотменна и непреходна.Макар да няма друго,което по-охотно бихме желали да споделим с другите.Имакар да няма нищо друго,от което толкова настоятелно да се отказват онез,на които предлагаме дял.
Как бих искал с цялата си душа да обикна самотата си!Но за да я обикна,тя трябва поне мъничко да бъде по-ласкава с мен.Сега все още зъбите и са прекалено остри и ноктите-прекалено дълги.Като опасен звяр тя се приближава към мен.Усещам горещия и дъх върху лицето си.Виждам я как се вторачва в мен с жестоките си очи.
Тя презрително пръхти,когато се опитвам да я прогоня с факела на приятелството.Не мога да я изплаша със светлина и пламък!Моят факел и се струва детска играчка.
Най-самотен съм бил именно сред приятели.
Самотата отдалече заобикаля капаните на любовта.Не я плашат тези капани!Тя самата прекрасно ги залага.
И аз се хващам в тях отново и отново.
На пазарен площад или на приятелски пир,издигайки се до самите облаци или пропадайки до дъното на най-дълбоката бездна,винаги съм усещал зад гърба си лапата и с остри нокти.
Не аз властвам над нея,а тя -над мен.Влиза в къщата ми като стопанин и мой господар.Хвърля сянка по стените- и няма по-страшна сянка на света.
Тя започва самодоволна да мърка,когато види тъга в очите ми.И нямам нито миг покой,докато тя не се насити на тъгата ми.И дори когато вече ми е обърнала гръб,е рано да въздъхвам с облекчение.Скоро отново ще я чуя как драска на вратата ми.
Не мога да я изгоня и надвия.Мога само да обикна самотата си и да я опитомя чрез тази любов.Но колко много време трябва да мине,преди тази котка да се научи да яде от ръката ми!
Тъй танцувал Танцуващия в края на нощта.И зад него танцувала самотата му.






За любовта


Любов искат сърцата ви,чувам мъката и зова на сърцата ви.Студът на самотата ви е уморил и вие искате да стоплите ръцете си на огъня.
Любов вие наричате този огън-единственото спасение за измръзващите от самота на върха на планината.
Но самотните често пъхат ръце в огъня и загребват в длани нажежените въглени.И това,в което те търсят спасение,става тяхна гибел.
Аз,Танцуващия,искам да танцувам за любовта и любящите.Макар аз лошо да танцувам тази дума.Защото само онзи,чието сърце никога не е било изгаряно може с лекота де се отнася към нея.
Веднъж ме попитаха"Какво знаеш ти за любовта,Танцуващи,след като си избрал за своя участ самотата?".
Но така ще кажа аз:само този,който е стигнал до дъното на бездната,може да се изкачи на върха,издигащ се над облаците.Само този,който е избрал за своя съдба отрицанието, е извоювал правото си да утвърждава.Само този,който в единична килия на най-мрачния затвор е хранил у себе си ненавистта и презрението,може да познае любовта.
Дълго страда духът ми в тъмните подземия,където се научи да ненавижда и презира.И чрез ненавистта и презрението пред него се откри Любовта.
О!Това не е веселата богиня в одеждите на пастирка.Макар някои да виждат любовта такава.Но слепи са очите им.Тя не е и прекрасната добродетелна девойка с тъжни очи.Макар,че мнозина слушат внимателно нежните и нашепвания.Но глухи са сърцата им.
Други искат да намерят в любовта покой и състрадание за своята самота.Но можеш ли да намериш покой,ако стоиш свит в ъгъла на малко корабче насред морето по време на силна буря?Други търсят наслаждения.Но любовта е път към страданието и само отреклият се от
наслаждения може да мине по него.Мнозина просто бягат към нея от тъгата и пустотата,но намират още по-голяма тъга и пустота.Има и такива,които търсят в нея забвение от самите себе си.Но те неизбежно стигат пак до самите себе си.
Ала така учи Танцуващия:човек трябва да се научи на любов,както трябва и да се учи и на музика.И преди всичко да се научи на любов към самия себе си.Защото само този,който обича себе си,може да обича другиго.
Но прекалено много са онез,които смятат,че любовта към другиго е само лошата любов към самия себе си.А по-лошо от лошата любов е само лошият вкус за истината.
Човек трябва да обича другия така,както обича самия себе си.Но колко от вас могат да обичат себе си?
Истинската любов е безпощадна-като стрела,пусната от нетрепваща ръка.Тя е взискателна и строга и към най-дребния ви пропуск.Тя е жестока с този,който дебне да я хване,без да има сили да я надвие.И по-добре да я гледаш през процепа на шлема си като враг,отколкото да и подадеш открито ръка.В отговор тя може да протегне своята лапа с остри нокти.
Истинската любов е ненаситна и лакома.Тя е като огъня.Никога няма да каже:"Стига!Ти ми даде достатъчно от себе си".Тя ще иска да ви погълне целия.Но това пиленце трябва да бъде държано полугладно.Защото,за да се отдадеш изцяло на любовта,ще ти се наложи да унищожиш себе си.
Каква тънка ирония има в моя танц!
Със затворени очи не можеш да различиш тези две сестри-любовта и ненавистта.И така танцувам аз:кажи ми как ненавиждаш и аз ще ти кажа можеш ли да обичаш.
Много често обичаме в другия единствено самите себе си,своите надежди и своите мечти.Но щом надеждите ни не се оправдаят,изхвърляме любовта като орехова черупка.Не по-малко често обаче ненавиждаме у другите единствено самите себе си,низостта на душата си и уродството на съвестта си.
Не,тези две сестри наистина си приличат.И двете отхвърлят презрението.Щом то си намери пътечка към душата,ненавистта и любовта тутакси я напускат,защото не могат да дишат един и същ въздух с него.Много е тясна душата за презрението и любовта.И също толкова е тясна за презрението и ненавистта.
Но повече от всичко ги обединява тяхната цел-тези сестри са родени,за да ви направят по-добри.Блага цел!Но кой е достатъчно наблюдателен,за да я види?Повечето хора искат само наслаждения от любовта и мъст от ненавистта.Да натъпчат душата си ,сякащ е търбух-това е мечтата и целта на мнозина.
Но любовта е само път към свободата.И преддверие на свободата.
А пътят към любовта е ненавистта,защото тя е по-малката от сестрите.
Затова така танцувам аз:научете се да ненавиждате себе си,братя по дух.И когато в душата ви не остане място за презрение,тогава ще разберете,че сте се научили да обичате себе си.
Тогава ще можете да слезете от върха на самотата си.
И накрая ще ви открия още една истина:
Любовта можете да задържите в отворена длан,но не и в стиснат юмрук.И се пазете,да не би тя да задържи вас!



из "На запад от смъртта"