Буковски

в чест на това
ти никога няма да ме измамиш
защото съм работил толкова други неща,гадни неща
и знам че
писането е една от най-лесните работи
за вършене:толкова много часове прахосваш,
с толкова много жени се
забъркваш
а най-хубавото е-
дори и не си помисляш че си
писател
просто изключваш и вампирясваш
и
ето за това е живота:

доколкото е възможно
да не се напрягаш
преди смъртта си(предпочитам
миговете спокойствие
пред случайните дарове щастие)

разбира се това,което човек предпочита
не винаги идва
макар писанетода е една от най-благодатните
професии
ти ще откриеш
че дори когато
имаш успех
болката и объркването и ужасът от
живота
не спират тогава
а продължават
разточително

да дават на твоя електрически ай би ем все
повече иповече
да предъвква
да мъдри
докато ти се пазиш от данъчни власти,жени
пиене,наркотици,хазарт...самоубийствени сутрини
и така нататък...
винаги
с тази
последна година от твоя живот,която се втурва
към тебе като
пушечен изстрел

да,писането е най-добрия начин
да я караш
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече съм.

няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти

и нищожно
количество
болка.