Буковски-дъждовно

нямаме пари скъпа, но имаме дъжд
наречи го парников ефект или както пожелаеш
но просто вече не вали както по-рано.
особено си спомням дъждовете
отвремето на депресията.
нямаше никакви пари но имаше
дъжд в изобилие.
не валеше само една нощ или
един ден,
ВАЛЕШЕ 7 дни и 7
нощии в лос Анджелис уличната канализация
не беше направена да понесе толкова много
водадъждът валеше ПОРОЕН и
ПОДЪЛ и
НЕПРЕСТАВАЩ
СЛУШАХМЕ как барабани попокривите и по земята
водопади от дъжд се стичаха
от покривите
имаше и ГРАДУШКА
големи ЛЕДЕНИ ТОПЧЕТА
бомбардираха
експлодираха разбивайки се в разни неща
и дъждътпросто не
СПИРАШЕ
и покривите протичаха – купички
готварски тенджери
бяха поставяни навсякъде;
водата капеше в тях шумна
и трябваше да бъдат изпразвани отново и
отново.
дъждът се покачваше над уличните бордюри,
заливаше поляните,
изкачваше се по стъпалата и
влизаше в къщите.
навсякъде парцали и хартиени кърпи,
дъждът често се изкачваше през
тоалетните: клокочещ, кафяв, въртящ се,
неистови всички стари коли оставаха на улицата,
коли които имаха проблеми със запалването в
слънчеви дни,
и безработните мъже стояха
загледани през прозорците
към старите машини умиращи
като живи същества там отвън.
безработните мъже,
неудачници в неудачно време
бяха затворени в къщите си със своите
жени и децаи
домашните си животни.
животните отказваха да излизат навън
и оставяха своите отпадъци настранни места.
безработните мъже полудяваха
затворени съсс
воите някога красиви съпруги
започваха ужасни разправии
след като намираха в пощенските си кутии
бележки за пресрочена ипотека.
дъжд и градушка,
консерви с боб,хляб без масло;
пържени яйца, варени яйца, яйца наочи;
сандвичи сфъстъчено масло и по едно невидимо
пиле във всяка тенджера.
баща ми, някога добър човек
най-добре биеше майка ми
когато валеше
аз се хвърлях
между тях,
краката, коленете,писъците
докато те се
разтърват.
“ще те убия!” крещях аз
към него.
“още веднъж я удари
и ще те убия!”
“Разкарай този кучи син
оттук!”
“не, Хенри, остани при
майка си!”в
сички домакинства бяха под обсада но мисля че нашето
понасяше повече терор от
нормалното.и през нощта
докато се опитвахме да заспим
дъждът продължаваше да вали
и тогава от леглото
в тъмното
гледайки луната зад
набраздения прозорец
храбро
задържащ навън
повечето от дъжда,си мислех за НОЙ и
ковчега
и мислех че Той дошъл е отново.
всички мислехме за това,
изведнъж просто спираше.
и изглежда винаги спираше
около 5 или 6 сутринта,
настъпваше спокойствие,
но не пълна тишина
защото всичко продължаваше да

капе

капе

капе

тогава нямаше смог
и към 8 сутринта
засияваше
бляскава жълта слънчева светлина,
Вангогско жълто – неистово, ослепително!
водосточните улуци
облекчени от устрема на водата
започваха да се разширяват от топлината:
ПУНГ! ПУНГ! ПУНГ!
всички ставаха и поглеждаха навън
към поляните
все още подгизнал
по-зелени отколкото зеленото някогаще бъде
и към птиците
на поляната
ЦВЪРТЯЩИ
като луди,
неяли порядъчно от 7 дни и 7 нощи
изтощени от дребни
плодовете изчакваха докато червеитес
е покажат,
полу-удавени червеи.
птиците ги грабваха във
въздухаи ги поглъщаха
жадно; имаше
косове и врабчета.косовете се опитваха да прогонят врабчетата
но врабчетата
пощурели от глад,по-малки и по-бързи,вземаха своя
дял.
мъжете заставаха на верандите
пушейки цигари
съзнавайки
че трябва да излязат там
на
вън
и да потърсят работа
която може би не бе там, да запалят колата
която вероятно нямаше да
запали
.и красивите някога
съпруги
заставаха в баните си,
разресваха своите коси,
слагаха си червило,
опитвайки се да сглобят своя свят
отново,
опитвайки се да забравят
ужасната тъга която ги
бе обхванала,
чудейки се какво биха могли да
направят за
закуска.
по радиото ни бе съобщено че
училището вече е отворено
и
скоро след това
ето ме и мен на път за училище,
огромни локви по
улицата,слънцето като един нов
свят,родителите ми назад в тази
къща,
пристигнах в класната стаяна време
.Мисис Соренсон ни посрещна
с “няма да имаме междучасие
както обикновено, площадките са прекалено мокри.
“ОУ”възкликнаха повечето
от момчетата.
“но ще правим нещо специално на
междучасието”,
продължи тя,
“и ще бъдезабавно!”е,
всички ние се чудехме
какво би било
това
и двучасовото очакване
ни се стори много дълго
докато Мисис Соренсон
преподаваше своите уроци.
гледах малките си съученички, те изглеждаха толкова
хубави и чисти и
съсредоточени,стояха тихи и изправени
и косите им бяха красиви
под калифорнийското
слънце.
звънецът за междучасие прозвуча
и всички ние чакахме
забавлението.
тогава Мисис Соренсон ни каза:
“сега, това което ще правиме всеки да разкаже
на останалите какво е правил
по време на дъждовната буря !
ще започнем от първия ред
и там надясно до последния!
Майкъл ти си първи!…”
е, всички ние започнахме да разказваме
нашите истории,
Майкъл започна
и така нататък,
и скоро разбрахме че всички лъжехме, не
съвсем лъжехме но предимно
лъжехме и някои от момчетата
започнаха да се подхилкват и някои
от момичетата започнаха да им хвърлят
лоши погледи и
Мисис Соренсон каза,“добре! искам
малко тишинатук!
интересувам се какво сте правели
по време на дъждовната буря
дори и на вас да не ви е
интересно!”
така че ние трябваше да разкажем нашите
истории, а те бяха
истории.едно момиче каза че
когато дъгата се появила
тя видяла божието лице
в единия й край.
само дето не каза в кой край.
едно момче разказа как прикрепил
рибарския си прътна прозореца
и хванал една малка
риба
и нахранил с нея своята
котка.
почти всеки каза по едналъжа
.истината бе просто
твърде ужасна и
смущаваща за разказване
тогава звънецът прозвуча
и междучасието
свърши
"благодаря ви”,
каза МисисСоренсон
“всичко това бе многомило.утре площадките
ще бъдат сухи
и ние ще можем да ги
ползваме
отново.”
по-голямата част от момчетата
аплодираха
малките момичета
седяха изправени и
тихи,изглеждайки толкова хубави и
чисти и
съсредоточени
,косите им красиви на слънчевата светлина каквато
светът може би никога няма да види
отново.