всяка незаличима следа която оставяме след себе си...
колко често не си давам сметка за следите след мен,
след моите думи,след един жест,една сълза проронена
на нечие рамо...
горят ли думите след нас
оставят ли сълзите дупки в душата
колко пъти казвам да а всъщност е не...
дългите изречения могат ли да заместят тишината
споделена с очите,които горят сърцето...