точка

като запращаш в ъгъла
онези части от мен
вписани в кристалните ръбове
преди края
преди началото
губим слънцето
всяка негова нишка
свобода
оплетена в куршумено червено
при залез
в ъгъла
приклещени
от времето
заспивам и мисля че никога повече
никога повече
няма да се събудя
после отварям очи
и гоня тъмнината
в кристалите по ръбовете
многословя
във времето
то ми обръща гръб
забравя
после дори няма болка
а само свити на кълбо
изречения
които не значат нищо
счупеното е счупено
точка.