,,,,,,,,,,

някой ден търпението просто се изчерпва
и всичко отива по дяволите
всяка промяна всъщност се оказва безсмислена
само ако се науча да живея в себе си...
не в паралелни действителности
не в разговори отвъд нещата
бих могла да стъпвам без да си изкълчвам глезените
във всяка неосветена дупка
бих могла да се науча да не се впечатлявам
Толкова много от думите
стискат ме безмилостно за гърлото
мамка им
обичам ги
някой ден просто спирам и дори не поглеждам назад
дори не помня има ли части от мен там
все едно
...
свършвам бавно на запетайки
,,,,,,,,,